Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е - 22

 

Гр. Трън, 19.04.2017 година

 

                                  В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

         ТРЪНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ състав в публично съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав :

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР СИМЕОНОВ

 

         При секретаря Г.А. като разгледа НАХД № 16 по описа на ТРС за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН, във връзка с чл. 275 вр. с чл. 213  от Закона за горите / ЗГ / .

         С наказателно постановление /НП/ № *** на инж.З.П.Т. в качеството му на директор на Регионална Дирекция по горите- Кюстендил,  упълномощен съгласно заповед №РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на земеделието и храните на Н.Г.Н. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание както следва: на основание чл.266 ал.1 - глоба в размер общо на 100 лв. / лева / за нарушение на чл. 213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ. Със същото постановление е определено да заплати паричната равностойност на вещите предмет на нарушението в размер на 40 лева.

         Против така издаденото постановление Н.Г.Н. е подал жалба пред ТРС в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН.  Жалбоподателят  оспорва фактическата обстановка. Твърди, че се касае за маловажност на административното нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН, като не оспорва установените фактически обстоятелства. Твърди, че дърветата, които съхранявал в двора си в с.Б. не са нарязани от него, а са изкоренени и изсъхнали и се намирали в близост до къщата му, заедно с починалия си син ги пренесли преди години. Моли съда да го отмени като неправилно, тъй като не засягало права и интереси на лица и организации, една такава санкция е прекомерна поради бедността му – взима 170 лева инвалидна пенсия и е безработен. Въззиваемата страна – РДГ-Кюстендил, редовно призована за съдебно заседание не  изпраща представител В придружаващо административно-наказателната преписка писмо е изразено становище, че наказателното постановление е законосъобразно, а жалбата- неоснователна.

         Съдът като обсъди събраните по делото доказателства – показанията на свидетелите И.Е.Л., Г.Б.С. и М.А.З., прочетените и приети писмени доказателства – НП № ***, рапорт от 28.09.2016г. АУАН № *** серия ПА 07 № 002883, декларация за отговорно пазене на вещи №001379 от 28.09.2016г. заповед № РД 49-199/16.09.2011г.,  намери за установено следното:

         Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол акт и от лице с правен интерес, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.

         Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: 

  На 28.09.2016г. свидетелите И.Е.Л., Г.Б.С. и М.А.З., в първите двама в качеството си на служители на РДГ-Кюстендил, а третия младши полицейски инспектор при РУ на гр.Трън посетили дворно място в близост до жилище в с.Б., общ.Трън, обл.Перник, в което се намирал въззивника Н.Г.Н. гр.С.. Констатирали, че в ливадата на дърво са подпрени 42 броя ритловици- тънки дървета бял бор, с дължина на всяко  4 метра и диаметър 8-10 см., с обелена кора и потъмнял вид. Изчислили по таблица, че това количество отговаря на 167 линейни метра, които съответства на 1 куб. метър плътна дървесина. На тях нямало поставена контролна горска  марка на ДГС-Трън. Когато изискали превозен билет за транспортирането им Н. обяснил, че не може да го намери, защото дървата са стари отдавна са на полянката при дворното му място. На същата дата – 28.09.2016г. св.И.Е.Л. съставил АУАН №***, с който констатирал нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ касаещо съхраняване на 1 куб.м. ритловици от бял бор без контролна горска марка и без превозен билет.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН Н.Н. не е депозирал възражение. Горната фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен и безспорен начин.

     Въз основа на извършената служебна проверка, съдът констатира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, довели до нарушение на императивни разпоредби от ЗАНН и ограничили правото на защита на наказаното лице. НП е издадено въз основа на АУАН, който не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Настоящия съдебен състав намира, че АУАН не съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл. 47 от ЗАНН и не е съставен при спазване процедурата, предвидена в същия закон. За дата на извършване на нарушението, което според АУАН е под форма на изпълнително деяние „съхраняване“ е попълнено 28.09.2017г. , което видно от разпитаните в хода на съдебното следствие служители на ДГС-Кюстендил се касае за складирана дървесина,  която не е прясно отрязана / добита/, а по  вида и състоянието и / потъмнял горен слой/ може да се заключи за престояване от неопределен период до момента на откриване на нарушението. Който момент като дата както изисква един от реквизитите на АУАН не е вписан, а е описан само час- 9.00,  но не става ясно кога. В графа „вид и количество на задържаните материали и вещи, предмет или средство за извършване на нарушението“ е описано 1 куб.м ритловици / бял бор/, като не е описано точната бройка намерените тънки дървета, дължина и ширина. По същия начин това количество дървесина е описано и в обжалваното НП. В съдебно заседание свидетеля и съставител И.Е.Л. обясни, че намерените 42 бройки по четири метра дължина и 8-10 см. диаметър ритловици бял бор по тяхна таблица отговаряли на 167 линейни метра в един кубик. Но видно от приложение №8 на  НАРЕДБА № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии“  

 

 

 

Издадена от министъра на земеделието и храните и министъра на вътрешните работи, обн., ДВ, бр. 11 от 7.02.2012 г., в сила от 7.02.2012 г., изм. и доп., бр. 79 от 13.10.2015 г., бр. 66 от 23.08.2016 г., към чл.14в. ал.8 /Ново ДВ, бр.79 от 2015г., изм. Бр.66 от 2016г. : „Съотношения за превръщане на количеството дървесина, определено в линейни метри, в обем, изразен в плътни кубически метри (от линейни метри в плътни кубически метри) 1. Ритловици – 1 плътен кубически метър се равнява на 200 линейни метра.“  Тоест намерената дървесина по количество не е установена точно. Не е достатъчно конкретизирано и мястото на извършване на нарушението: а именно-с.Б., общ.Трън, като е видно, че се касае за УПИ със съответните идентификационни данни и местоположение с граници.     

 

 

 

 

 

 

 

 

    От свидетелските показания на И.Е.Л., Г.Б.С. и М.А.З., които съдът кредитира като обективни и безпристрастни, безспорно се установи, че на 28.09.2016г. в дворно място,  намиращо се в с.Б., общ.Трън, обл.Перник са намерени  складирани от неустановен период от време, по-малко от 1 кубичен метър дърва – ритловици, като на тях няма поставена контролна горска  марка на ДГС-Трън, както и за тях няма превозен билет за транспортирането. На същата дата св.Л. съставил на въззивника Н. Г.Н.  АУАН №***, с който констатирал нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, касаещо описаното по-горе нарушение.

      Въз основа на обсъдения АУАН е издадено обжалваното НП. Същото е постановено от компетентен орган в изискваната от закона писмена форма, при спазване на предвидената процедура. Съдът намира, че в АУАН са конкретизирани датата и мястото на извършване на нарушението, в което е обвинен Н., посочено е извършеното от него нарушение, но е налице непълнота в цифровата му квалификация. В акта е посочена като нарушена нормата на чл. 213, т.1 и т.2 от ЗГ, но посочената норма съдържа осем хипотези, и не е достатъчно посочването само на съответния член от тази норма. По този начин при издаването на АУАН е нарушена нормата на чл. 42, т.5 от ЗАНН, което представлява съществено процесуално нарушение, довело до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият не е знаел за какво нарушение е привлечен към административно-наказателна отговорност.

     На следващо място, в нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН, и в НП по същия начин не е конкретизирана нарушената законна разпоредба, като там се твърди, че Н. е  извършил нарушение по чл. 266, ал.1 от ЗГ. Цитираният състав освен административнонаказателни разпоредби, съдържа и фактически състави на административни нарушения и отново в НП не е посочен точния състав на извършеното административно нарушение, което според настоящата инстанция следва да бъде квалифицирано по чл. 266, ал.1 предл.7 от ЗГ. Това е съществен пропуск на императивна разпоредба, отново довел до нарушаване правото на защита на наказаното лице. С тези нарушения е ограничено правото на защита на наказаното лице, тъй като то не е могло да разбере какво е нарушението, за което е наказано. Разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като осигурява правото на защита на жалбоподателя. Освен това за разлика от разпоредбата на чл. 53, ал.2 от ЗАНН, с оглед на която не всички нередовности на АУАН са съществени, законът не съдържа изрична разпоредба, която да предвижда законосъобразност на НП при допуснати нередовности относно съдържанието по чл. 57, ал.1, т.6 от ЗАНН. Непосочването на законната разпоредба, която е била нарушена виновно в НП не може да се санира, тъй като съгласно изискванията на закона, в НП следва да се посочат изрично определени реквизити. Не е установено и точното количество намерена дървесина. Констатираните от настоящата инстанция нарушения по ЗАНН представляват формална предпоставка за отмяна на процесното НП, тъй като опорочават изцяло производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Н.Г.Н..

В санкционната част на наказателното постановление, АНО е наложил две наказания за две нарушения, докато в обстоятелствената част нарушенията са описани като едно /чл. 213, т.1 и т.2 от ЗГ/. АНО е трябвало да ги опише като две отделни нарушения, съответно като такова по чл. 213, предл.6, т.1 от ЗГ и по чл. 213, предл.6, т.2 от ЗГ като всяко едно от тях е следвало да се отнесе към предвиденото наказание. По този начин нарушителят не може да разбере какво нарушение му е вменено, а от тук и адекватно да организира своята защита.

За незаконосъобразно съдът намира и постановеното от АНО заплащане на паричната равностойност на липсващите вещи, предмет на нарушението – 1 куб.м. пространствени ритловици от бял бор в размер на 40 лв., тъй като не е посочено правното основание, на базата на което е постановено заплащане на парична равностойност на липсващите вещи. Разпоредби в този смисъл се съдържат както в общия закон ЗАНН - чл. 20 и чл. 21, така и в специалния закон, приложим в настоящия случай, а именно Закона за горите - чл. 273 от ЗГ. Така описано не става ясно на какво основание АНО е стигнал до заключението, че вещите липсват, след като от установената по-горе фактическа обстановка е видно, че към момента на съставяне на АУАН, вещите са били налични, а по делото не са ангажирани никакви доказателства, че същите липсват, за да се приложи тази мярка. Доколкото горното представлява репресивна мярка, произтичаща изрично от Закона, приложението й спрямо наказаното лице следва да е ясно и категорично обосновано, следователно този пропуск се явява относим към принципа за законоустановеност на административното наказание. С това следва да се обоснове изводът за същественост и на това процесуално нарушение, свързано с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.8 от ЗАНН.

Незаконосъобразността на АУАН, в посочената форма, обуславя и незаконосъобразност на последващия санкционен акт - НП, като издаден в изначално порочно учреден административнонаказателен процес.

Освен описаното по-горе съдът намира, че АНО не е изпълнил и задължението си по-чл.53 ал.1 от ЗАНН с оглед наличие на основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Това е така, тъй като в случая, АНО е трябвало да подложи на преценка данните, съдържими в писмените доказателства и в писмените доказателствени средства, които изцяло са в подкрепа на обстоятелствената част на АУАН, че нарушенито има за предмет неправомерния добив на под един куб. метър дърва, на стойност под 40 лева. Тези данни, както и обстоятелствата, че нарушителят не е  наказван за други административни нарушения по ЗГ, с оглед неговата възраст, ниски доходи обезпечаващи съществуването му, че липсват отрицателни и противообществени прояви на личността му, че размерът на предмета на престъплението е с твърде ниска стойност и е оставен на отговорно пазене в дома му, с което може да се приеме, и че е обезпечено възстановяването му на собственика – / при положение, че не установено кой е той/, всички те, биха могли да се разгледат като предпоставки за приложение на признаците на маловажност на случая, по чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че обществените отношения, които са обект на защита по чл. 266 ал.1 ЗГ са особено значими. Когато се застрашават или увреждат с предвидените в състава форми на деянието, те несъмнено се нуждаят от ефективна защита. Но при преценката на описаното в АУАН и подкрепено с данните от доказателствените източници за поведението на нарушителя, не следват изводи, обосноваващи такава степен на обществена опасност, която да обуслови издаване на НП.  

   Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът

                                   Р Е Ш И:

 

             ОТМЕНЯ Наказателно постановление №*** на инж.З.П.Т. Директор на РДГ-Кюстендил, упълномощен съгласно заповед №РД 49-199/16.05.2011г. от Министъра на земеделието и горите, с което на Н.Г.Н. ЕГН: **********, адрес: ***  е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. / сто лева / за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от ЗГ, както и да заплати 40 лева – паричната равностойност на липсващите вещи като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

         РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд - Перник в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ :