Р Е Ш Е Н И Е

№ 12/01.03.2017 г., град Трън

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

Трънски  районен съд, първи състав в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИХАИЛ АЛЕКСОВ

 

При участието на секретар Р.М., като разгледа докладваното от съдията  НАХД №126  по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано на основание чл. 59 и следващите от ЗАНН

 

Образувано е по жалба на  В.Е.К. ЕГН ********** против Наказателно постановление № 360/11.10.2016 година на Директора на РДГ-Кюстендил, с което на основание чл. 53 от ЗАНН на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 83ж, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, вр. чл. 59, ал. 3, т. 1 и 3 и чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД.

В жалбата си въззивникът моли да бъде отменено наказателното постановление.  В съдебно заседание поддържа изложеното в жалбата. Заявява, че е неправилно санкциониран, че при съставянето на АУАН са допуснати процесуални нарушения, както и че не е доказано извършването от жалбоподателя на вменените му нарушения.

        Жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След като прецени обжалваното постановление, с оглед обстоятелствата посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, Трънски районен съд на основание чл. 14 и 18 от НПК прие за установено от фактическа страна следното:

 

В периода 19-20.01.2016г. актосъставителя Р.Д. във връзка с официално писмо получено от ЮЗП, с което териториалните предприятия „Държавно горско стопанство“ се задължавали да извършат проверка по документи на разрешителните за групов лов на дивеч през м. януари 2016г., извършила посочената проверка. В хода на тази проверка извършила справка в онлайн базирана програма „Систем“, в която направила проверка относно заверката на ловния билет на всеки един от ловците, вписани в разрешителни за лов за посочения период – м. 01.2016г. Идентична проверка извършила и в съхраняваните в ТП ДГС – Трън фактури за заплатена годишна такса, от ловци, които членуват в дружинки на територията на ТПДГС Трън. Жалбоподателят е вписан в разрешително за групов лов бланков номер 0001256 като ръководител на лова. В хода на посочената проверка св. Д. установила, че в разрешително за групов лов бланков № 0001649/05.01.2016г.- са вписани лица, които не са си заверили ловния билет. На самостоятелно основание, същата проверка извършил и свидетеля Р.. Свидетелите са категорични, че извършената проверка е само по документи, не е правена проверка на място, при която да са видели лицата на място дали са ловували или не.

С оглед на констатираното св. Д. призовала жалбоподателя, като на 19.04.2016г. в 10,00 часа в сградата на ТП“ДГС“ – Трън в негово отсъствие, в присъствието на св. Р.Р. – свидетел при съставянето на акта, съставила на нарушителя Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия ПО2Л № 002877 и номер по регистъра № 360/2016г. 19.04.2016  година.

         По наказателното постановление :

Въз основа на така съставения акт З.П. Т.- Директор на РДГ-Кюстендил, упълномощен със Заповед РД49-194/16.05.2011година Министъра на земеделието, е издал наказателно постановление №360/11.10.2016г..

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните  по делото свидетели Р.Д. и Р.Р., както и приложените писмени доказателства. Няма индиция за заинтересованост  от  страна на Р.Д. и Р.Р..

При постановяване на решението си съдът се запозна и с всички, приложени по административно наказателната преписка  писмени документи и тези, събрани в хода на съдебното следствие.

При така, установеното от фактическа страна,от правна страна съдът намери за установено следното :

Производството е от административно наказателен характер, при което е необходимо да се установи  налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице  и извършено ли е виновно. Предпоставките  са абсолютни, като тежестта на доказване  лежи върху административно наказващия орган .

Актът за установяване на административно нарушение следва да съдържа всички реквизити, визирани в чл.42 от ЗАНН.

Издаденото въз основа на него наказателно постановление следва да съдържа реквизитите, визирани в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН.

И актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление следва да са издадени от компетентни за това органи.

При разглеждане на дела по оспорени НП, районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че АУАН не е издаден в съответствие с изискванията на чл. 42 ЗАНН, както и НП не е съобразено с разпоредбите на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН.

Видно от съдържанието на АУАН е посочено, че Р.Р. е свидетел при съставяне на АУАН, а не такъв при извършване или установяване на нарушението. Съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, „При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него“, касателно настоящия случай за св. Р. изрично е посочено, че той е свидетел по съставяне на АУАН, в същото време той се явява единствен свидетел при съставяне на АУАН, а не както изисква горепосочената разпоредба двама такива. По така съставения  АУАН нарушителя не вписал възражение. Възражения по съставения акт не са постъпили в законоустановения тридневен срок съгласно разпоредбата на чл. 44 ал.1 от ЗАНН. На нарушителят не му е  връчен АУАН, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетеля.

 На следващо място съдът констатира, предвид служебно известния му факт от разглежданите от същия състав ***, че в същото време от същия актосъставител и в присъствието на същия свидетел са съставени още два АУАН, именно и в трите АУАН, приложени по настоящето дело и по горепосочените други три дела е посочено, че те са съставени на 19.04.2016г. в 10,00 часа. Това е съществено нарушение, защото е невъзможно в един и същи момент едни и същи лица да извършват преценка събраните доказателства и да се съставят едновременно три АУАН, както е невъзможно и в един и същи момент, едно и също време, един съдебен състав да разглежда три различни дела. Налице е още едно нарушение на процесуалните правила във връзка със съставяне на АУАН, а именно АУАН не е бил съставен във времето, за когато нарушителя е бил поканен да се яви, а значително след преминаването на този момент. В случая е налице нарушение на нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН.

В проведеното производство за налагане на административно наказание видно от събраните в хода на производството доказателства АНО не е реализирал възможностите си по чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, тъй като не е събрал допълнителни доказателства относно факта дали на посочената в разрешителното за лов дата действително е бил проведен лов и в този лов участвали ли са лицата, за които се твърди, че не са били платили такса за 2016г., както и не са събрани доказателства дали и кога тези лица са заплатили процесната такса. В НП обстоятелствата са описани по същия начин както в АУАН, тоест възпроизведено е съдържанието на АУАН в тази му част.

Предвид посоченото и в настоящето съдебно производство, не се събраха доказателства, че на посочената дата действително е проведен лов, налице е липса на елемент от състава на нарушението, а именно да е проведен лов. Както се посочи, такъв не е бил проведен. На следващо място АНО нито в административно-наказателното производство, нито в съдебното такава не се доказа, че именно вписания в разрешително №0001649/05.01.2016г. за групов лов Т.И.К. е бил ръководител на проведен лов на 09.01.2016г.

На следващо място АНО не спазил процесуалните правила при извършване на проверката, тъй като видно от показанията на актосъставителя тя е извършила проверка относно обстоятелството дали вписаните в разрешително№0001649/05.01.2016г.  за групов лов са заплатили дължимата такса и заверили ловните си билети в информационна програма „Систем“. По своя характер тази справка е такава, която е направена в компютърни информационни данни, които за да бъдат ползвани като доказателства в административно-наказателното производство следва да са приобщени по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 135 от НПК, а именно „ Компютърни информационни данни трябва да бъдат записани и върху хартиен носител по реда на чл. 163, ал. 7.“. Такава разпечатка на данните не е приложено по делото, поради което и съдът не може да извърши последваща проверка дали отразените в АУАН и в НП обстоятелства са истина. На следващо място такава проверка в информационния масив е извършена само от актосъставителя, който се явява и единствен свидетел, което не е достатъчно за съда, за да се довери и да приеме, че тези факти, така както се сочат отговарят на обективната действителност. На следващо място по преписка не са приложени и на други документи, или копия от такива в хода на която проверка АНО след като се запознае с тях да констатира действително извършеното нарушение. В показанията си св. Д. сочи, че е извършила и справка в счетоводството по фактурите за платена такса, но самата тя сочи, че копия от тези фактури не са правени и не са прилагани по АНП. В случая АУАН няма и не може да има презумптивна доказателствена стойност, за отразените в него обстоятелства, поради което и факта, кога е заплатена таксата от посочените лица, тоест преди датата, когато се сочи, че е проведен лов или след това, остава недоказан. В хода на съдебното следствие такива доказателства от АНО не бяха ангажирани освен показанията на св. Д., която твърди, че таксата е платена след сочената дата, за която е ангажирана административно наказателната отговорност на нарушителя.

На следващо място съдът намира, че предявеното с АУАН нарушение се явява несъставомерно, както по посочените за нарушени законови разпоредби, така и не реализира състав на административно нарушение. Тук е недопустимо „безкрайно“ разширяване на изведената в процесния случай правна квалификация. Нарушаването на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов по чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е въздигнато от законодателя в административно нарушение посредством санкционната разпоредба на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В процесния случай е посочена за нарушена разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, но също и разпоредбите на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, чл. 59, ал. 3, т. 1 и т. 3 и чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД.

Санкционната норма на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД предвижда налагане на административно наказание в случай на нарушаване на реда и изискванията за издаване на разрешително за лов, но само на тези по чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, регламентиращ единствено реквизити на разрешително за лов – имената на ловците, номерата на ловните билети, начинът, датата и мястото на ловуване, видът и броят на разрешения за лов дивеч и името на ръководителя на лова при групов лов. Тези данни се вписват във вече издадено разрешително за лов, без да сочи ред за издаване, качество на извършващото вписванията на посочените данни лице и пр. Въпреки законодателна непрецизност с оглед неяснотата, непълнотата и двусмислието в някои части на обсъжданите разпоредби, ЗЛОД в редакцията му към датата на извършване на процесното нарушение е действащ нормативен акт, неотменен/изменен по съответния ред, поради което наказващият орган и съдът не могат да откажат да го приложат. Но неяснотите не следва да се прилагат по начин, от който да следва утежняване положението на задължените по закон лица посредством разширяване съдържанието на административнонаказателната им отговорност. Поради това соченето на разпоредби извън тази на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД е допустимо само доколкото същите не разширяват предвидения с оглед нормата на чл. 83ж административнонаказателен състав, като единствената цел следва да е прецизиране и пълнота при определянето на приложимия материален закон, както и покриване на приложения административнонаказателен състав.

Така в конкретния случай нормата на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД е неотносима, тъй като регламентира изискванията за упражняване правото на лов, за наличие на които ръководителя на лова нито законът, нито правилника за неговото прилагане, са вменили да следи, тъй като тези изисквания не са във връзка хипотезата на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. В тази връзка препращането към нормата на чл. 59, ал. 1, т. 1 от ППЗЛОД също не прави разпоредбата на чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД част от коректната правна квалификация, тъй като чл. 59, ал. 1, т. 1 от ЗЛОД е бланкетна и вменява в отговорност на ръководителя на лова реда, дисциплината и законността при провеждането на лова. Същата отново не се покрива с хипотезата на чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД. За прецизност ще се отбележи, че освен това законът не съдържа и конкретна санкционна разпоредба за неизпълнението отговорностите по тази бланкетна норма на ЗЛОД. В случая относими към чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД (сочещ реквизитите на разрешителното за лов, при липсата на които е предвидена санкцията по чл. 83ж, ал. 1) могат да бъдат: 1. чл. 59, ал. 1, т. 3, но предложение четвърто от ППЗЛОД, указващ, че лицето, което попълва данните в РЛ е ръководителя на лова, т. е това е наказуемото по процесния административен ред лице поради нарушение на реда при „издаване“ на разрешително за лов, ако въобще се приеме изричното препращане към чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД, че това нарушение е такова – на изискванията и реда за издаване, тъй като за да бъде попълнено, разрешителното за лов следва да е вече издадено, но не ръководителят на лова издава същото и 2. чл. 86, ал. 4, но предложение едно, две или три, като предложение три е „валидно“ само в случай, че са налице и предпоставките по чл. 58, ал. 2 от ЗЛОД и то под условие, тъй като за пореден път следва да се отбележи, че санкцията на чл. 83ж, ал. 1 предвижда налагане на административно наказание единствено за нарушаване на чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД. Така в случая несъобразяването на чл. 86, ал. 4, предложение първо, второ и/или трето от ППЗЛОД ще бъде административно, като наказуемо на основание чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД с налагане на наказание по административен ред, само при нарушаване на разпоредбата, в частта, която регламентира, че ръководителят на лова, преди неговото започване, вписва в разрешителното за лов трите имена, серийния номер на билета за лов и на членската карта на всеки участник в лова.

От всичко гореизложено следва извод, че ръководителят на лова, комуто е вменено в задължение включително да попълва издаденото разрешително за лов, носи административнонаказателна отговорност съгласно чл. 83ж, ал. 1 от ЗЛОД, само в случай, че в това си качество наруши изискванията към съдържанието на разрешителното за лов, в частта им, вменяващи му в задължение да вписва в същото определени данни. От последния се изисква единствено да впише изброените в чл. 58, ал. 1 от ЗЛОД данни, като в настоящия казус това са само номерата на ловните билети на участниците в лова, каквото вписване е извършено. Задължение за ръководителя на лова за проверка на редовността на така представяните ловни билети законът не вменява. Неправилно посочения, но приложен административнонаказателен състав не предвижда налагане на административно наказание на ръководителя на лова поради неизвършена проверка относно редовност на представяните от съответните участници в лова ловни билети. Следователно липсва съставомерно по посочените за нарушени законови разпоредби деяние. Ето защо задължение свързано с редовността на ловните билети, съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 6, във връзка с ал. 5, т. 3, във връзка с ал. 1 от ЗЛОД има органът, издал ловния билет (съответното държавно горско или държавно ловно стопанство – чл. 23. ал. 3, изр. 2 от ЗЛОД и чл. 22, ал. 1 от ППЗЛОД), като последният по силата на цитираните разпоредби, следва да обяви за невалиден, във връзка с изискването въведено с чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД за наличие на съответна заверка на билета за съответната година ловен билет. Директорът на ДГС/ДЛС, съгласно чл. 23а, ал. 3 от ЗЛОД следва и да отнеме билета за лов на лицето по ал. 1, което не е заверило ловния си билет за съответната година, така че да се препятства възможността за представяне на невалидни/нередовни, включително незаверени за съответната година ловни билети.

С оглед на гореизложеното следва да се обобщи, че компетентните да осъществяват контрол по спазване разпоредбите на ЗЛОД и нормативните актове по прилагането му органи неправилно са ангажирали административнонаказателната отговорност на лице, безспорен субект на ЗЛОД в посоченото му качество, но за неизпълнение на задължение, каквото законът не му е вменил, съответно при неправилно посочена правна квалификация. Ето защо ако в настоящия случай са извършени едно или няколко административни нарушения във връзка с използване на нередовен ловен билет, необявен за невалиден по съответния ред и иззет, както и ненадлежно осъществено право на лов, то техен автор безспорно не е наказаното лице.

Констатираното от съда по-горе представлява предпоставка за отмяна на обжалваното наказателно постановление, тъй като опорочава производството по ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, което се явава неотстранимо процесуално нарушение, което е довело до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Съдът следи служебно за законосъобразността на обжалваното наказателно постановление дори и да не е направено възражение за допуснати нарушения на процесуалните правила в хода на административнонаказателното производство.

             Предвид  изложеното и в същия смисъл на основание чл. 63 ал.1  от ЗАНН  :

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление №360/11.10.2016 година, издадено от Директора на РДГ-Кюстендил, с което на В.Е.К. ЕГН ********** на основание чл. 53 от ЗАНН на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение на разпоредбата на чл. 83ж, ал. 1, вр. чл. 58, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от ЗЛОД, вр. чл. 59, ал. 3, т. 1 и 3 и чл. 86, ал. 4 от ППЗЛОД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на основанията, визирани в НПК и по реда на глава 12-та от Административния процесуален кодекс пред  Административен съд –гр.Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните .

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :