МОТИВИ ПО НАХД № 28/2016 година по описа на Трънски районен съд, ІІ н. с.

 

         Срещу обвинения И.В.М.  е  повдигнато обвинение за това, че от м.декември 2014 г.  до 17.02.2015 г. в гр.Трън, като пълнолетно лице  е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст-Б.П.Ж., ЕГН **********, без да е сключил с нея граждански брак, с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. чл.191, ал.1 от НК, за което деяние РП-гр.Трън е внесла за разглеждане пред ТРС предложение по глава 28 НПК.

         В съдебно заседание РП– гр.Трън не изпраща представител. Предложението е обвиненият И.В.М. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.191 ал.1 от НК и на основание чл.78 А от НК да  бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказание глоба.

         Обвиненият И.В.М. признава вината си и съжалява за извършеното. Моли съда да му наложи минималната глоба предвидена в чл.78 А НК.

         Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото – обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите Б.П.Ж.,  Т. В. П., В. А. Г., В. А. М., М. Т. М., дадени в хода на съдебното производство и приетите на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства- свидетелство за съдимост, социален доклад, удостоверение за раждане, намери за установено следното:

         Обвиняемият  И.В.М., роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, не женен, безработен, с адрес за призоваване-***** не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с добра обществена характеристика.

      От края на месец декември  2014г. обв. И.В.М. заживял на семейни начала със св.Б.П.Ж. в гр.Трън,  в дома на обвиняемия на адрес:  гр.***** Двамата се запознали когато свидетелката Б. Ж. била на 15 години  през месец април 2014г. -  същата е родена на ***г.  Първоначално били само приятели, а впоследствие започнали интимна връзка. Тъй като майката на св. Б. Ж. – св. Т. В. П. нямала нищо против дъщеря и да ходи с обв.И.М.. На 24.12.2014г.  обв.М. предложил на св.Б. Ж. „да се оженят“ и тя се съгласила. На следващия ден двамата отишли в дома на Ж.  и пред майката св. Т. П. и св. В. А. Г. декларирали своето намерение да заживеят заедно. Обв.М. знаел, че св.Б. Ж. няма навършени 16 години. Тъй като родителите на св.Ж. нямали нищо против това решение двамата със св.Б. Ж. заживели на съпружески начала в дома на обв.М. ***. Живеели в домакинството на родителите на обв.М.- св.В. А. М. и Л. И. Ч.. На 11.11.2015г. им се родила дъщеря- В. И. В., която отглеждат съвместно. 

         Изложената фактическа обстановка, е приета от съда за категорично и безспорно установена въз основа на депозираните в съдебното производство гласни доказателства и приетите писмени такива. Между събраните по делото доказателства не съществуват противоречия. От тях точно и категорично се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото – извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за наказателната отговорност на дееца. Гласните и писмените доказателства, в своето единство изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за установена фактическа обстановка. 

         При така констатираното, настоящият състав намира, че обв. И.В.М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.

         И.В.М. е субект на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК. Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл. 31, ал. 1 от НК

         От обективна страна е осъществил изпълнителното деяние на посочения престъпен състав като е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст- Б.П.Ж., с ЕГН: ********** от гр.****, без да е сключил с нея граждански брак. Изпълнителното деяние е извършено чрез установяване на фактическо съжителство между субекта и пострадалата, наподобяващо отношенията, които възникват при сключен брак, което е осъществено със съдействието на пострадалата. 

          В случая обвиняемият е засегнал обществените отношения, свързани с  правилното физическо, умствено и нравствено развитие на подрастващите и с особената обстановка, при което те се осъществяват.

         За престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК законът предвижда наказание до две години лишаване от свобода или с пробация, както и с обществено порицание.  Обвиняемият М. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. От извършеното от него деяние не са настъпили имуществени вреди. Поради това съдът намира, че следва да се приложи разпоредбата на чл. 78А от НК и уличеният да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление по чл. 191, ал. 1 от НК. Следва да му се наложи административно наказание ГЛОБА. Предвиденият от закона размер на това административно наказание е от 1000 лв. до 5000 лв. Съдът намира, че справедливото и достатъчно за осъществяване целите по чл. 36, ал. 1 от НК, в случая е глоба в размер на 1000 лева. Изводът на съда е основан на преценката на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. Обвиняемият Павлов е с добри характеристични данни, същия признава вината си, дава обяснения по случилото се, на млада възраст е, не е осъждан или наказван по административен ред, не осъществява трудова дейност на постоянен договор, но от изявлението му пред съда се установи, че инцидентно полага труд. Посочените обстоятелства за преценени от съд като смекчаващи отговорността. Предвид това и размерът на наказанието следва да бъде такъв, че да може чрез налагането му да се осъществи генералната и индивидуалната превенция, визирани в чл. 36 от НК. Поради изложеното, съдът намира, че за извършеното от обвиняемият Павлов следва да му бъде определено административно наказание ГЛОБА при превес на смекчаващи обстоятелства, а именно в размер на 1000 лева.

                   По изложените мотиви Съдът постанови Присъдата си.

 

 

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: